25.06.2008 г., 21:42 ч.

"Реалност" 

  Поезия
635 0 0
Губя се в съня си
и от там не искам да се връщам,
но тя все ме кара да я прегръщам.
Сутрин будя се със нея,
а вечер пак в прегръдките й
аз заспивам.
Тя е толкова брутална,
че ме кара все да искам утре да я няма.
Но тя е единствената,
подаваща ми своята ръка.
Сетне ще й кажа: "Здрасти."
Защото нея искам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Предложения
: ??:??