Губя се в съня си
и от там не искам да се връщам,
но тя все ме кара да я прегръщам.
Сутрин будя се със нея,
а вечер пак в прегръдките й
аз заспивам.
Тя е толкова брутална,
че ме кара все да искам утре да я няма.
Но тя е единствената,
подаваща ми своята ръка.
Сетне ще й кажа: "Здрасти."
Защото нея искам.
Реалност, започвам от днес да я обичам!
© Криси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
