Губя се в съня си
и от там не искам да се връщам,
но тя все ме кара да я прегръщам.
Сутрин будя се със нея,
а вечер пак в прегръдките й
аз заспивам.
Тя е толкова брутална,
че ме кара все да искам утре да я няма.
Но тя е единствената,
подаваща ми своята ръка.
Сетне ще й кажа: "Здрасти."
Защото нея искам.
Реалност, започвам от днес да я обичам!
© Криси All rights reserved.