30 nov 2008, 18:38

Реалност...

  Poesía » Otra
698 0 2

Моята реалност е неописуема,

избистрена в кристални нишки.

Обичаща и пареща стрелките,

на часовник отброяващ дните!

...

Моята реалност е богата,

сладостта е всяка глътка въздух!

Покрита в злато е като листата,

окапали в миг, окичен в позлата!

...

Моята реалност е неземна,

наред със всички земни чудеса.

Място за лъжи във нея няма,

изпълнена в божествената бистрота!

...

За тебе вече място няма

реалност е, а не лъжа!

Вземи билета и си тръгвай,

ти нямаш място в мойта яснота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...