Nov 30, 2008, 6:38 PM

Реалност...

  Poetry » Other
699 0 2

Моята реалност е неописуема,

избистрена в кристални нишки.

Обичаща и пареща стрелките,

на часовник отброяващ дните!

...

Моята реалност е богата,

сладостта е всяка глътка въздух!

Покрита в злато е като листата,

окапали в миг, окичен в позлата!

...

Моята реалност е неземна,

наред със всички земни чудеса.

Място за лъжи във нея няма,

изпълнена в божествената бистрота!

...

За тебе вече място няма

реалност е, а не лъжа!

Вземи билета и си тръгвай,

ти нямаш място в мойта яснота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....