30.11.2008 г., 18:38

Реалност...

696 0 2

Моята реалност е неописуема,

избистрена в кристални нишки.

Обичаща и пареща стрелките,

на часовник отброяващ дните!

...

Моята реалност е богата,

сладостта е всяка глътка въздух!

Покрита в злато е като листата,

окапали в миг, окичен в позлата!

...

Моята реалност е неземна,

наред със всички земни чудеса.

Място за лъжи във нея няма,

изпълнена в божествената бистрота!

...

За тебе вече място няма

реалност е, а не лъжа!

Вземи билета и си тръгвай,

ти нямаш място в мойта яснота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...