Доста често
467
0
0
Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима
и от всеки шум злосторен.
Да не сещам опита просторен.
Да съм зима.
Да избеля всеки хаос у мен,
да попия всеки трънен зов.
Да не съм във всеки залез нов
сломен.
Доста често почнах да мечтая!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Янев Todos los derechos reservados
