25 feb 2015, 23:33  

Доста често 

  Poesía
340 0 0
Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима
и от всеки шум злосторен.
Да не сещам опита просторен.
Да съм зима.
Да избеля всеки хаос у мен,
да попия всеки трънен зов.
Да не съм във всеки залез нов
сломен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??