25.02.2015 г., 23:33 ч.  

Доста често 

  Поезия
317 0 0

 

 

 

Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.

 

Да не ме боли на всяка рима
и от всеки шум злосторен.
Да не сещам опита просторен.
Да съм зима.

 

Да избеля всеки хаос у мен,
да попия всеки трънен зов.
Да не съм във всеки залез нов
сломен.

 

Доста често почнах да мечтая!

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??