Доста често
466
0
0
Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима
и от всеки шум злосторен.
Да не сещам опита просторен.
Да съм зима.
Да избеля всеки хаос у мен,
да попия всеки трънен зов.
Да не съм във всеки залез нов
сломен.
Доста често почнах да мечтая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Янев Всички права запазени
