Бавно губя поглед към реалността,
всичко се превръща в мъгла.
Не знам кое е истинско, кое не е.
Няма смисъл в мен и тебе.
В главата ми мислите бушуват -
крещят, блъскат се, съществуват.
Те са собствени идеи,
моите малки лукави злодеи.
Всичко в кръг се завъртя,
главата ми тупти, сякаш тя гори.
Не е ли животът една лъжа
пълна с болка, тъга?
Истинското не се вижда,
а физическото се предвижда.
Привличането се усеща,
но е само плътска грешка.
Светът ми пак се завъртя
и останах тук аз сама.
Със себе си не ще се разбера -
кое е илюзията, кое е реалността?
Останах само с това
мислите някак да потуша.
Пламъците не ще угаснат,
а просто зад врата проблясват.
Има ли смисъл от живот наш
или сме просто души без глас?
© ЛениДЛ Todos los derechos reservados