11 jul 2025, 20:00

Реалността

  Poesía
197 0 0

Що такава се превърна България

и кой в тази цигания, докара я?

Или те или аз,

махна ли се, няма да се върна,

за жалост вече съм пас

Всички трудности мен ме разбират,

ама защо винаги все мен избират?

Словата знам, са тежки

заради големите ми болежки,

к'ви хора бе, някои сме вече пешки

Караме в калта и не спираме

да потъваме,

проблема е че по лесното избираме,

именно да се огъваме 

Пътя вече е достатъчно мъглив,

живота не спира да бъде тъмен, черен, сив,

помня преди време отдавна беше, бях щастлив... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Alexander Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...