Jul 11, 2025, 8:00 PM

Реалността

  Poetry
195 0 0

Що такава се превърна България

и кой в тази цигания, докара я?

Или те или аз,

махна ли се, няма да се върна,

за жалост вече съм пас

Всички трудности мен ме разбират,

ама защо винаги все мен избират?

Словата знам, са тежки

заради големите ми болежки,

к'ви хора бе, някои сме вече пешки

Караме в калта и не спираме

да потъваме,

проблема е че по лесното избираме,

именно да се огъваме 

Пътя вече е достатъчно мъглив,

живота не спира да бъде тъмен, черен, сив,

помня преди време отдавна беше, бях щастлив... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alexander All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...