11 июл. 2025 г., 20:00

Реалността

196 0 0

Що такава се превърна България

и кой в тази цигания, докара я?

Или те или аз,

махна ли се, няма да се върна,

за жалост вече съм пас

Всички трудности мен ме разбират,

ама защо винаги все мен избират?

Словата знам, са тежки

заради големите ми болежки,

к'ви хора бе, някои сме вече пешки

Караме в калта и не спираме

да потъваме,

проблема е че по лесното избираме,

именно да се огъваме 

Пътя вече е достатъчно мъглив,

живота не спира да бъде тъмен, черен, сив,

помня преди време отдавна беше, бях щастлив... 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alexander Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...