28 dic 2007, 21:43

Реалността на огледалото

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
 

Разказваше за нощни битки,
за дневни мигове и за мечти.
За пътя от небесните простори,
дълбоко в адови води.
 

Със него много сме видяли.
Мечтали, плували в мъгла и страст.
Понесли ударите, ласки,
измамите и лековитите мечти.
 

Близнакът мой от огледалото
със тъжен поглед ме следи.
И мисля си, поглеждайки в душата му -
реални ли са моите мечти?

 

Къде действителността ми е останала?
Къде е спряла своя бяг.
При мен в душата ми разбулена
или в света на огледалните мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...