Dec 28, 2007, 9:43 PM

Реалността на огледалото

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
 

Разказваше за нощни битки,
за дневни мигове и за мечти.
За пътя от небесните простори,
дълбоко в адови води.
 

Със него много сме видяли.
Мечтали, плували в мъгла и страст.
Понесли ударите, ласки,
измамите и лековитите мечти.
 

Близнакът мой от огледалото
със тъжен поглед ме следи.
И мисля си, поглеждайки в душата му -
реални ли са моите мечти?

 

Къде действителността ми е останала?
Къде е спряла своя бяг.
При мен в душата ми разбулена
или в света на огледалните мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...