Dec 28, 2007, 9:43 PM

Реалността на огледалото

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
 

Разказваше за нощни битки,
за дневни мигове и за мечти.
За пътя от небесните простори,
дълбоко в адови води.
 

Със него много сме видяли.
Мечтали, плували в мъгла и страст.
Понесли ударите, ласки,
измамите и лековитите мечти.
 

Близнакът мой от огледалото
със тъжен поглед ме следи.
И мисля си, поглеждайки в душата му -
реални ли са моите мечти?

 

Къде действителността ми е останала?
Къде е спряла своя бяг.
При мен в душата ми разбулена
или в света на огледалните мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...