28 дек. 2007 г., 21:43

Реалността на огледалото

1.1K 0 8

Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
 

Разказваше за нощни битки,
за дневни мигове и за мечти.
За пътя от небесните простори,
дълбоко в адови води.
 

Със него много сме видяли.
Мечтали, плували в мъгла и страст.
Понесли ударите, ласки,
измамите и лековитите мечти.
 

Близнакът мой от огледалото
със тъжен поглед ме следи.
И мисля си, поглеждайки в душата му -
реални ли са моите мечти?

 

Къде действителността ми е останала?
Къде е спряла своя бяг.
При мен в душата ми разбулена
или в света на огледалните мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ноел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...