1 ago 2009, 0:18

Рецептата на Господ 

  Poesía
960 0 7

Изтри ме по рецептата на Господ.

И пак по нея ми обърна гръб.

А аз наивно продължих да прося,

да търся светлина, да търся път.

 

Наивно продължих да те обичам.

Защото любовта е вечност, знам.

А ти не спря докрай да ме отричаш,

виновен да се каеш в своя храм...

 

Виновен, че сърцето ти потръпна,

докоснато от светлината в мен.

А ти, безсънен, трескаво осъмна

и като грешник влезе в своя ден.

 

Но ето, изкачи се на високо

и заблудено всичко заличи,

уплашен... По рецептата на Господ.

А трябваше да спре да те боли...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • истинска си...
    а болката е благородство...
    прекрасен стих!
  • а коя е рецептата на Господ, че не съм чувал за нея...?

    поздрави от вълчо...

    хареса ми!
  • Харесвам позицията ти, Ева:
    А аз наивно продължих да прося,
    да търся светлина, да търся път...
    Търсенето на път е признак за духовна съхраненост и силен нрав, и затова когато казваш "прося", го приемам точно от тази позиция и в по-архаичния смисъл на думата, който отвежда към повече категоричност, към искане. Когато те чета винаги ме хвърляш в размисли и винаги съм ти благодарна за това! Поздрав!
  • Не всяка рецепта е за лек! Един излишен!!!
  • Много оргинално и силно!!!

    Поздравления!!!
  • Него ще го заболи повече, отколкото самата теб,
    защото човек склонен да бяга, пренебрегва собственото си щастие!

    Поздрав за стиха!
  • много, Ев!
Propuestas
: ??:??