Изтри ме по рецептата на Господ.
И пак по нея ми обърна гръб.
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път.
Наивно продължих да те обичам.
Защото любовта е вечност, знам.
А ти не спря докрай да ме отричаш,
виновен да се каеш в своя храм...
Виновен, че сърцето ти потръпна,
докоснато от светлината в мен.
А ти, безсънен, трескаво осъмна
и като грешник влезе в своя ден.
Но ето, изкачи се на високо
и заблудено всичко заличи,
уплашен... По рецептата на Господ.
А трябваше да спре да те боли...
© Ева Корназова Todos los derechos reservados
а болката е благородство...
прекрасен стих!