1.08.2009 г., 0:18 ч.
Рецептата на Господ
Изтри ме по рецептата на Господ.
И пак по нея ми обърна гръб.
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път.
Наивно продължих да те обичам.
Защото любовта е вечност, знам.
А ти не спря докрай да ме отричаш,
виновен да се каеш в своя храм...
Виновен, че сърцето ти потръпна,
докоснато от светлината в мен.
А ти, безсънен, трескаво осъмна
и като грешник влезе в своя ден.
Но ето, изкачи се на високо
и заблудено всичко заличи,
уплашен... По рецептата на Господ.
А трябваше да спре да те боли...
© Ева Корназова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
а коя е рецептата на Господ, че не съм чувал за нея...?
поздрави от вълчо...
хареса ми! -
Харесвам позицията ти, Ева:
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път...
Търсенето на път е признак за духовна съхраненост и силен нрав, и затова когато казваш "прося", го приемам точно от тази позиция и в по-архаичния смисъл на думата, който отвежда към повече категоричност, към искане. Когато те чета винаги ме хвърляш в размисли и винаги съм ти благодарна за това! Поздрав! -
Не всяка рецепта е за лек! Един излишен!!!
-
Много оргинално и силно!!!
Поздравления!!! -
Него ще го заболи повече, отколкото самата теб,
защото човек склонен да бяга, пренебрегва собственото си щастие!
Поздрав за стиха! -
много, Ев!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а болката е благородство...
прекрасен стих!