1.08.2009 г., 0:18

Рецептата на Господ

1.1K 0 7

Изтри ме по рецептата на Господ.

И пак по нея ми обърна гръб.

А аз наивно продължих да прося,

да търся светлина, да търся път.

 

Наивно продължих да те обичам.

Защото любовта е вечност, знам.

А ти не спря докрай да ме отричаш,

виновен да се каеш в своя храм...

 

Виновен, че сърцето ти потръпна,

докоснато от светлината в мен.

А ти, безсънен, трескаво осъмна

и като грешник влезе в своя ден.

 

Но ето, изкачи се на високо

и заблудено всичко заличи,

уплашен... По рецептата на Господ.

А трябваше да спре да те боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истинска си...
    а болката е благородство...
    прекрасен стих!
  • а коя е рецептата на Господ, че не съм чувал за нея...?

    поздрави от вълчо...

    хареса ми!
  • Харесвам позицията ти, Ева:
    А аз наивно продължих да прося,
    да търся светлина, да търся път...
    Търсенето на път е признак за духовна съхраненост и силен нрав, и затова когато казваш "прося", го приемам точно от тази позиция и в по-архаичния смисъл на думата, който отвежда към повече категоричност, към искане. Когато те чета винаги ме хвърляш в размисли и винаги съм ти благодарна за това! Поздрав!
  • Не всяка рецепта е за лек! Един излишен!!!
  • Много оргинално и силно!!!

    Поздравления!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...