Aug 1, 2009, 12:18 AM

Рецептата на Господ

  Poetry
1.1K 0 7

Изтри ме по рецептата на Господ.

И пак по нея ми обърна гръб.

А аз наивно продължих да прося,

да търся светлина, да търся път.

 

Наивно продължих да те обичам.

Защото любовта е вечност, знам.

А ти не спря докрай да ме отричаш,

виновен да се каеш в своя храм...

 

Виновен, че сърцето ти потръпна,

докоснато от светлината в мен.

А ти, безсънен, трескаво осъмна

и като грешник влезе в своя ден.

 

Но ето, изкачи се на високо

и заблудено всичко заличи,

уплашен... По рецептата на Господ.

А трябваше да спре да те боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

  • истинска си...
    а болката е благородство...
    прекрасен стих!
  • а коя е рецептата на Господ, че не съм чувал за нея...?

    поздрави от вълчо...

    хареса ми!
  • Харесвам позицията ти, Ева:
    А аз наивно продължих да прося,
    да търся светлина, да търся път...
    Търсенето на път е признак за духовна съхраненост и силен нрав, и затова когато казваш "прося", го приемам точно от тази позиция и в по-архаичния смисъл на думата, който отвежда към повече категоричност, към искане. Когато те чета винаги ме хвърляш в размисли и винаги съм ти благодарна за това! Поздрав!
  • Не всяка рецепта е за лек! Един излишен!!!
  • Много оргинално и силно!!!

    Поздравления!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...