Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.
Който не знае, крачи смутен,
че той я изгаря, а тя пък го дави.
Това е вечният рефрен
и нищо не може да се направи.
Неизбежният в природата романс.
Щом двете някога се приближат.
Трябва им посредник за баланс,
иначе, ще се унищожат.
Огънят бавно водата извлича.
Постепенно я превръща в пара.
Прекалено буйна вода не обича,
че иначе го потушава.
Тя му бърбори, той и говори.
Той пращи, а тя ромоли.
С огън трудничко се спори.
Може да те заболи.
Той я затопля, когато е хладна.
Тя не спира да го отразява.
Честичко е безпощадна.
Заври ли, той пък задимява.
Той се запалва, тя извира.
Един на друг са антидот.
Всичко тук без тях умира.
А с тях поражда се живот.
© Джон Todos los derechos reservados