2.09.2018 г., 17:04

Рефрен

1.2K 2 3

Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.


Който не знае, крачи смутен,
че той я изгаря, а тя пък го дави.
Това е вечният рефрен
и нищо не може да се направи.


Неизбежният в природата романс.
Щом двете някога се приближат.
Трябва им посредник за баланс,
иначе, ще се унищожат.


Огънят бавно водата извлича.
Постепенно я превръща в пара.
Прекалено буйна вода не обича,
че иначе го потушава.


Тя му бърбори, той и говори.
Той пращи, а тя ромоли.
С огън трудничко се спори.
Може да те заболи.


Той я затопля, когато е хладна.
Тя не спира да го отразява.
Честичко е безпощадна.
Заври ли, той пък задимява.


Той се запалва, тя извира.
Един на друг са антидот.
Всичко тук без тях умира.
А с тях поражда се живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...