2 сент. 2018 г., 17:04

Рефрен

1.2K 2 3

Той е огън, тя е вода.
Той я гори, тя го гаси.
Такава е тази странна игра
и никой не може да се спаси.


Който не знае, крачи смутен,
че той я изгаря, а тя пък го дави.
Това е вечният рефрен
и нищо не може да се направи.


Неизбежният в природата романс.
Щом двете някога се приближат.
Трябва им посредник за баланс,
иначе, ще се унищожат.


Огънят бавно водата извлича.
Постепенно я превръща в пара.
Прекалено буйна вода не обича,
че иначе го потушава.


Тя му бърбори, той и говори.
Той пращи, а тя ромоли.
С огън трудничко се спори.
Може да те заболи.


Той я затопля, когато е хладна.
Тя не спира да го отразява.
Честичко е безпощадна.
Заври ли, той пък задимява.


Той се запалва, тя извира.
Един на друг са антидот.
Всичко тук без тях умира.
А с тях поражда се живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...