нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
17 dic 2011, 18:47

Рефрен

  Poesía
762 0 7

 

 

 

Рефрен

 

Стъпки по пясъка тичат към мен.

Малко момиче. Измислен рефрен.

Вятър се смее в косите му летни.

Тича в ръцете със своите чехли.

 

Тича и носи в смеха си любов.

Плахо момче - на всичко готово

нейния смях да превърне в целувка...

Малко момиче разплакано хуква.

 

Няма го топлия пясък под мен.

Сини треви-незабравки. Смутен

вятърът спира да тича в косите.

Моля те, дъжд, да откраднеш сълзùте...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0