нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
17 дек. 2011 г., 18:47

Рефрен

761 0 7

 

 

 

Рефрен

 

Стъпки по пясъка тичат към мен.

Малко момиче. Измислен рефрен.

Вятър се смее в косите му летни.

Тича в ръцете със своите чехли.

 

Тича и носи в смеха си любов.

Плахо момче - на всичко готово

нейния смях да превърне в целувка...

Малко момиче разплакано хуква.

 

Няма го топлия пясък под мен.

Сини треви-незабравки. Смутен

вятърът спира да тича в косите.

Моля те, дъжд, да откраднеш сълзùте...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0