Рефрен
Рефрен
Стъпки по пясъка тичат към мен.
Малко момиче. Измислен рефрен.
Вятър се смее в косите му летни.
Тича в ръцете със своите чехли.
Тича и носи в смеха си любов.
Плахо момче - на всичко готово
нейния смях да превърне в целувка...
Малко момиче разплакано хуква.
Няма го топлия пясък под мен.
Сини треви-незабравки. Смутен
вятърът спира да тича в косите.
Моля те, дъжд, да откраднеш сълзùте...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
