4 jul 2024, 17:12

Регресия 

  Poesía
230 8 5

Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.

Колко ли срещнах, колко не съм,
много ли още остава?
Уж всичко помня, а сякаш е сън - 
бил, овехтял и забравен.

Спомням си тръни, а срещам цветя,
вярно - с бодли. Но прекрасни!
Щедро протягат ми топла ръка
демони - нявга опасни.

Всичко е същото, нищо не е,
аз ли смених си очите!?
Аз ли съм малкото, плахо дете,
дето с южняка се скита?!

Много ли, малко ли нося сега - 
скритата памет за всичко,
само че, някаква чудна игра
прави нещата различни.

Може би, движи ме древен закон
по времевата спирала - 
този обратен, луд маратон
сам си е край и начало.

Може би пътят през дните върви
в двете посоки еднакво - 
бъдеще с минало сливат се. Виж - 
в точка събират се. Златна.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
  • Омагьосан ли е този кръг, не знам, но времето е трудно за измерване. Много ми хареса - сякаш живеем в постоянна регресия.
  • От всичко по нещо невъзвратно,до точка събрала на възел
    вчера и днес.И тъй,многократно редим дни и нощи на пъзел.
    Поздравления,Вики!Много е интимно;и всъщност общовалидно!♨️
  • Прекрасно стихотворение! Не знам защо, но "зад него" ми се връзва да има и музика...
  • Регресия на кръга.
Propuestas
: ??:??