15 jun 2018, 19:19

Река

  Poesía
452 0 0

Прелей oт себе си,

Човеко!  
Наводни всички  
запустели земи покрай тебе!  
Прелей! Ти не си  
неподвижно корито,  
из което гният някакви  
блатни чудовища! 
Ти си нужен на своето време!  
Ти си река!  
Виж как светят 
в зелено очите 
на тази планета!  
Виж как никне 
млада трева 
по хълма 
след твоите стъпки!  
Ти си жива вода!  
Поръси
със частици от себе си
всички мъртвородени! 
И бъди като кръв, 
дето пълни
с красота и безсмъртие
вените ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...