15.06.2018 г., 19:19

Река

450 0 0

Прелей oт себе си,

Човеко!  
Наводни всички  
запустели земи покрай тебе!  
Прелей! Ти не си  
неподвижно корито,  
из което гният някакви  
блатни чудовища! 
Ти си нужен на своето време!  
Ти си река!  
Виж как светят 
в зелено очите 
на тази планета!  
Виж как никне 
млада трева 
по хълма 
след твоите стъпки!  
Ти си жива вода!  
Поръси
със частици от себе си
всички мъртвородени! 
И бъди като кръв, 
дето пълни
с красота и безсмъртие
вените ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...