Jun 15, 2018, 7:19 PM

Река

  Poetry
451 0 0

Прелей oт себе си,

Човеко!  
Наводни всички  
запустели земи покрай тебе!  
Прелей! Ти не си  
неподвижно корито,  
из което гният някакви  
блатни чудовища! 
Ти си нужен на своето време!  
Ти си река!  
Виж как светят 
в зелено очите 
на тази планета!  
Виж как никне 
млада трева 
по хълма 
след твоите стъпки!  
Ти си жива вода!  
Поръси
със частици от себе си
всички мъртвородени! 
И бъди като кръв, 
дето пълни
с красота и безсмъртие
вените ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...