Jun 15, 2018, 7:19 PM

Река

Poetry

446 0 0

Прелей oт себе си,

Човеко!
Наводни всички
запустели земи покрай тебе!
Прелей! Ти не си
неподвижно корито,
из което гният някакви
блатни чудовища!
Ти си нужен на своето време!
Ти си река!
Виж как светят
в зелено очите
на тази планета!
Виж как никне
млада трева
по хълма
след твоите стъпки!
Ти си жива вода!
Поръси
със частици от себе си
всички мъртвородени!
И бъди като кръв,
дето пълни
с красота и безсмъртие
вените ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0