25 jul 2012, 16:23

Река Кайлийка

  Poesía » Civil
1.4K 0 0

Аз край Кайлийка съм израснал.

 Това е нашата река.

 Макар и малка, е прекрасена...

 Без нея щом съм, съм в тъга.

 

До днес, щом бях далеч от нея,

 за нейните води скърбях.

 О, мойта селска епопея 

 от тук  започнах и възпях!

 

 Кръщаван съм ù във водите...

 И с кравите израснах там.

 Препускахме след тях в мерите,

 гасейки летния си плам...

 

Катерехме се по върбите...

 Печехме там и риба с лук.

 И така, на обед сити,

 живяхме си  живота тук.

 

 А тръгнеха ли дъждовете,

 фучеше мътната вода...

 А зиме пък, по ледовете,

 вървеше нашата следа.

 

 Разделя селото, реката.

 Обраснала е със върби.

 О, тя на риби е богата,

 а и на детските бели...

 

 Тя беше бистра и  голяма,

 сега е мъничък поток.

 И блясъка, сега го няма,

 сега е само "жабокряк"! 

 

  24.09.2009г. с. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...