Jul 25, 2012, 4:23 PM

Река Кайлийка

  Poetry » Civic
1.4K 0 0

Аз край Кайлийка съм израснал.

 Това е нашата река.

 Макар и малка, е прекрасена...

 Без нея щом съм, съм в тъга.

 

До днес, щом бях далеч от нея,

 за нейните води скърбях.

 О, мойта селска епопея 

 от тук  започнах и възпях!

 

 Кръщаван съм ù във водите...

 И с кравите израснах там.

 Препускахме след тях в мерите,

 гасейки летния си плам...

 

Катерехме се по върбите...

 Печехме там и риба с лук.

 И така, на обед сити,

 живяхме си  живота тук.

 

 А тръгнеха ли дъждовете,

 фучеше мътната вода...

 А зиме пък, по ледовете,

 вървеше нашата следа.

 

 Разделя селото, реката.

 Обраснала е със върби.

 О, тя на риби е богата,

 а и на детските бели...

 

 Тя беше бистра и  голяма,

 сега е мъничък поток.

 И блясъка, сега го няма,

 сега е само "жабокряк"! 

 

  24.09.2009г. с. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...