Jul 25, 2012, 4:23 PM

Река Кайлийка

  Poetry » Civic
1.4K 0 0

Аз край Кайлийка съм израснал.

 Това е нашата река.

 Макар и малка, е прекрасена...

 Без нея щом съм, съм в тъга.

 

До днес, щом бях далеч от нея,

 за нейните води скърбях.

 О, мойта селска епопея 

 от тук  започнах и възпях!

 

 Кръщаван съм ù във водите...

 И с кравите израснах там.

 Препускахме след тях в мерите,

 гасейки летния си плам...

 

Катерехме се по върбите...

 Печехме там и риба с лук.

 И така, на обед сити,

 живяхме си  живота тук.

 

 А тръгнеха ли дъждовете,

 фучеше мътната вода...

 А зиме пък, по ледовете,

 вървеше нашата следа.

 

 Разделя селото, реката.

 Обраснала е със върби.

 О, тя на риби е богата,

 а и на детските бели...

 

 Тя беше бистра и  голяма,

 сега е мъничък поток.

 И блясъка, сега го няма,

 сега е само "жабокряк"! 

 

  24.09.2009г. с. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...