Дунавът с чувства ни омайва
и с трепетно вълнение - замайва.
Той е като магия бяла,
за него песен се е пяла.
Река като пенливо вино,
поплувай в нея диво!
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
В далечината лодка се чернее,
а рибарят тъжна песен пее.
Неразделни са рибарят и реката,
както залезът - зората.
Мечта е Дунав, знай!
Обикни я, опознай!
Тя пенлива е, сребриста,
пълноводна и лъчиста.
23.03.2006 г.
© Калина Петрова Todos los derechos reservados