12.04.2009 г., 22:52

Река-мечта

1.2K 0 4

Дунавът с чувства ни омайва

и с трепетно вълнение - замайва.

Той е като магия бяла,

за него песен се е пяла.

 

Река като пенливо вино,

поплувай в нея диво!

Лицата тя ни озарява

и сърцата наши сгрява.

 

В далечината лодка се чернее,

а рибарят тъжна песен пее.

Неразделни са рибарят и реката,

както залезът - зората.

 

Мечта е Дунав, знай!

Обикни я, опознай!

Тя пенлива е, сребриста,

пълноводна и лъчиста.

 

 

         23.03.2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...