Дунавът с чувства ни омайва
и с трепетно вълнение - замайва.
Той е като магия бяла,
за него песен се е пяла.
Река като пенливо вино,
поплувай в нея диво!
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
В далечината лодка се чернее,
а рибарят тъжна песен пее.
Неразделни са рибарят и реката,
както залезът - зората.
Мечта е Дунав, знай!
Обикни я, опознай!
Тя пенлива е, сребриста,
пълноводна и лъчиста.
23.03.2006 г.
© Калина Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
