Дунавът с чувства ни омайва
и с трепетно вълнение - замайва.
Той е като магия бяла,
за него песен се е пяла.
Река като пенливо вино,
поплувай в нея диво!
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
В далечината лодка се чернее,
а рибарят тъжна песен пее.
Неразделни са рибарят и реката,
както залезът - зората.
Мечта е Дунав, знай!
Обикни я, опознай!
Тя пенлива е, сребриста,
пълноводна и лъчиста.
23.03.2006 г.
© Калина Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
