Дунавът с чувства ни омайва
и с трепетно вълнение - замайва.
Той е като магия бяла,
за него песен се е пяла.
Река като пенливо вино,
поплувай в нея диво!
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
В далечината лодка се чернее,
а рибарят тъжна песен пее.
Неразделни са рибарят и реката,
както залезът - зората.
Мечта е Дунав, знай!
Обикни я, опознай!
Тя пенлива е, сребриста,
пълноводна и лъчиста.
23.03.2006 г.
© Калина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
