Дунавът с чувства ни омайва
и с трепетно вълнение - замайва.
Той е като магия бяла,
за него песен се е пяла.
Река като пенливо вино,
поплувай в нея диво!
Лицата тя ни озарява
и сърцата наши сгрява.
В далечината лодка се чернее,
а рибарят тъжна песен пее.
Неразделни са рибарят и реката,
както залезът - зората.
Мечта е Дунав, знай!
Обикни я, опознай!
Тя пенлива е, сребриста,
пълноводна и лъчиста.
23.03.2006 г.
© Калина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
