4 mar 2011, 12:34

Река съм... 

  Poesía » Filosófica
1886 0 16

Аз никому и нищо не дължа...
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна  съм река,
преливаща от хиляди различия.

Ту бистра и спокойна - бял сатен,
копринено докосваща брега си,
от чара чудодеен запленен, 
разцъфва той уханен във деня ми.

А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток,
бълбукащо усмихвам и звездите.

Решила днес... каква да съм река,
пак хуквам устремена към морето, 
привличащо ме с блян и красота,
за мене укротило ветровете.

Аз никому и нищо не дължа...
Любов приемам и любов дарявам.
Река съм пълноводна. Да, жена!
Избрала слънцето да отразявам.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??