Mar 4, 2011, 12:34 PM

Река съм... 

  Poetry » Phylosophy
1887 0 16

Аз никому и нищо не дължа...
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна  съм река,
преливаща от хиляди различия.

Ту бистра и спокойна - бял сатен,
копринено докосваща брега си,
от чара чудодеен запленен, 
разцъфва той уханен във деня ми.

А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток,
бълбукащо усмихвам и звездите.

Решила днес... каква да съм река,
пак хуквам устремена към морето, 
привличащо ме с блян и красота,
за мене укротило ветровете.

Аз никому и нищо не дължа...
Любов приемам и любов дарявам.
Река съм пълноводна. Да, жена!
Избрала слънцето да отразявам.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??