Река съм...
Аз никому и нищо не дължа...
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река,
преливаща от хиляди различия.
Ту бистра и спокойна - бял сатен,
копринено докосваща брега си,
от чара чудодеен запленен,
разцъфва той уханен във деня ми.
А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток,
бълбукащо усмихвам и звездите.
Решила днес... каква да съм река,
пак хуквам устремена към морето,
привличащо ме с блян и красота,
за мене укротило ветровете.
Аз никому и нищо не дължа...
Любов приемам и любов дарявам.
Река съм пълноводна. Да, жена!
Избрала слънцето да отразявам.
© Таня Мезева All rights reserved.
