РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна,  дори и жалка.
Която  и до днеска Времето насам-натам подмята!...

И от поточето надолу се роди рекичка,
която залудува истински по планината...
Взема от слънцето лъчи... Излъска бреговете!
И се огледа тя над себе си във Синевата...

Нарасна тя... Стана Река. Получи даже име...
Но слезе, вече уморена, долу в Равнината...
А, знаете, с Отпадъци Полето си ториме...
И тръгнаха Отровите, по нея, със Водата.