Sep 17, 2011, 11:35 PM

Реката

Poetry » Philosophical

467 0 0

РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна, дори и жалка.
Която и до днеска Времето насам-натам подмята!...

И от поточето надолу се роди рекичка,
която залудува истински по планината...
Взема от слънцето лъчи... Излъска бреговете!
И се огледа тя над себе си във Синевата...

Нарасна тя... Стана Река. Получи даже име...
Но слезе, вече уморена, долу в Равнината...
А, знаете, с Отпадъци Полето си ториме...
И тръгнаха Отровите, по нея, със Водата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9