17 сент. 2011 г., 23:35

Реката

473 0 0

РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна,  дори и жалка.
Която  и до днеска Времето насам-натам подмята!...


И от поточето надолу се роди рекичка,
която залудува истински по планината...
Взема от слънцето лъчи... Излъска бреговете!
И се огледа тя над себе си във Синевата...


Нарасна тя... Стана Река. Получи даже име...
Но слезе, вече уморена, долу в Равнината...
А, знаете, с Отпадъци Полето си ториме...
И тръгнаха Отровите, по нея, със Водата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...