17 сент. 2011 г., 23:35

Реката

Поэзия » Философская

471 0 0

РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна, дори и жалка.
Която и до днеска Времето насам-натам подмята!...

И от поточето надолу се роди рекичка,
която залудува истински по планината...
Взема от слънцето лъчи... Излъска бреговете!
И се огледа тя над себе си във Синевата...

Нарасна тя... Стана Река. Получи даже име...
Но слезе, вече уморена, долу в Равнината...
А, знаете, с Отпадъци Полето си ториме...
И тръгнаха Отровите, по нея, със Водата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0