Реката
469
0
0
РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна, дори и жалка.
Която и до днеска Времето насам-натам подмята!...
И от поточето надолу се роди рекичка,
която залудува истински по планината...
Взема от слънцето лъчи... Излъска бреговете!
И се огледа тя над себе си във Синевата...
Нарасна тя... Стана Река. Получи даже име...
Но слезе, вече уморена, долу в Равнината...
А, знаете, с Отпадъци Полето си ториме...
И тръгнаха Отровите, по нея, със Водата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
