Реката
Аз все още съм тук - на брега
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три...
Малки жабки отскачат игриво
по вълни, изтъкани от дни,
от минути, секунди, години...
И накрая, с последния скок
се изгубват... потъват в забрава
безвъзвратно, безкрайно дълбоко...
А вълните над тях отминават
неуморно, без миг суета,
всяка чака без жал да погълне
ново камъче...
Нова вълна...
Нов отскок...
Ново "днес"... Ново "утре"...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Засегабезиме Todos los derechos reservados
