3 jul 2012, 12:41

Реката

  Poesía » Otra
1K 0 3

Аз все още съм тук - на брега

на реката, разделяща времето

като бич - на "преди" и "сега"...

В шепа камъни спомени дремят...

Кратък мах, после плясък, два, три...

Малки жабки отскачат игриво

по вълни, изтъкани от дни,

от минути, секунди, години...

И накрая, с последния скок

се изгубват... потъват в забрава

безвъзвратно, безкрайно дълбоко...

А вълните над тях отминават

неуморно, без миг суета,

всяка чака без жал да погълне

ново камъче...

Нова вълна...

Нов отскок...

Ново "днес"...  Ново "утре"...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...