Jul 3, 2012, 12:41 PM

Реката

  Poetry » Other
1K 0 3

Аз все още съм тук - на брега

на реката, разделяща времето

като бич - на "преди" и "сега"...

В шепа камъни спомени дремят...

Кратък мах, после плясък, два, три...

Малки жабки отскачат игриво

по вълни, изтъкани от дни,

от минути, секунди, години...

И накрая, с последния скок

се изгубват... потъват в забрава

безвъзвратно, безкрайно дълбоко...

А вълните над тях отминават

неуморно, без миг суета,

всяка чака без жал да погълне

ново камъче...

Нова вълна...

Нов отскок...

Ново "днес"...  Ново "утре"...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...