Jul 3, 2012, 12:41 PM

Реката

  Poetry » Other
1K 0 3

Аз все още съм тук - на брега

на реката, разделяща времето

като бич - на "преди" и "сега"...

В шепа камъни спомени дремят...

Кратък мах, после плясък, два, три...

Малки жабки отскачат игриво

по вълни, изтъкани от дни,

от минути, секунди, години...

И накрая, с последния скок

се изгубват... потъват в забрава

безвъзвратно, безкрайно дълбоко...

А вълните над тях отминават

неуморно, без миг суета,

всяка чака без жал да погълне

ново камъче...

Нова вълна...

Нов отскок...

Ново "днес"...  Ново "утре"...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...