Jul 3, 2012, 12:41 PM

Реката

  Poetry » Other
1K 0 3

Аз все още съм тук - на брега

на реката, разделяща времето

като бич - на "преди" и "сега"...

В шепа камъни спомени дремят...

Кратък мах, после плясък, два, три...

Малки жабки отскачат игриво

по вълни, изтъкани от дни,

от минути, секунди, години...

И накрая, с последния скок

се изгубват... потъват в забрава

безвъзвратно, безкрайно дълбоко...

А вълните над тях отминават

неуморно, без миг суета,

всяка чака без жал да погълне

ново камъче...

Нова вълна...

Нов отскок...

Ново "днес"...  Ново "утре"...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...