Реката
Аз все още съм тук - на брега
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три...
Малки жабки отскачат игриво
по вълни, изтъкани от дни,
от минути, секунди, години...
И накрая, с последния скок
се изгубват... потъват в забрава
безвъзвратно, безкрайно дълбоко...
А вълните над тях отминават
неуморно, без миг суета,
всяка чака без жал да погълне
ново камъче...
Нова вълна...
Нов отскок...
Ново "днес"... Ново "утре"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
