3 июл. 2012 г., 12:41

Реката

1K 0 3

Аз все още съм тук - на брега

на реката, разделяща времето

като бич - на "преди" и "сега"...

В шепа камъни спомени дремят...

Кратък мах, после плясък, два, три...

Малки жабки отскачат игриво

по вълни, изтъкани от дни,

от минути, секунди, години...

И накрая, с последния скок

се изгубват... потъват в забрава

безвъзвратно, безкрайно дълбоко...

А вълните над тях отминават

неуморно, без миг суета,

всяка чака без жал да погълне

ново камъче...

Нова вълна...

Нов отскок...

Ново "днес"...  Ново "утре"...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...