Вървя по безкрая на реката...
вървя и се надявам да те видя...
няма те обаче, празно е...
реката бурна, също нищо не намира...
Тази сила на водата...
кой я има... обясни ми...
любовта... или словата...
моля те, прости ми...
Липсваш ми ужасно... не ти ли стана ясно...
минават дни и нощи... а нищо не забравям още...
като сън е всичко...
като сън, в който те обичам!