Вървя по безкрая на реката...
вървя и се надявам да те видя...
няма те обаче, празно е...
реката бурна, също нищо не намира...
Тази сила на водата...
кой я има... обясни ми...
любовта... или словата...
моля те, прости ми...
Липсваш ми ужасно... не ти ли стана ясно...
минават дни и нощи... а нищо не забравям още...
като сън е всичко...
като сън, в който те обичам!
© Катерина Котева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
