Реката

16 sept 2021, 16:31

Poesía

412 1 0

На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита
и забулва го в мрачен покров -
Под него навярно покрита
лежи някаква стара любов.
Не пеят ми вече щурците,
премръзват в дебела слана...
Само ромон далечен долита
от течащата бавно река. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Реката

Искате да прочетете повече?

Propuestas