16 сент. 2021 г., 16:31

Реката

737 1 0

На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните 
и нощи от зла самота.

 

Сърцето ми болка връхлита
и забулва го в мрачен покров - 
Под него навярно покрита 
лежи някаква стара любов. 

 

Не пеят ми вече щурците, 
премръзват в дебела слана...
Само ромон далечен долита
от течащата бавно река.

 

Тя шепне ми приказки лунни
и гали ме с мокри ръце.
Зове ме към свойте бездънни
води да спусна нозе... 

 

Само вятърът скърца зловещо
в клонака безлистен и сух
сякаш в тъмното движи се нещо, 
с тропот гробовен и глух. 

 

А с плачещи клони върбите
поклащат извити тела, 
че в техните сенки е скрита
и чака момента Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...