16 сент. 2021 г., 16:31

Реката

742 1 0

На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните 
и нощи от зла самота.

 

Сърцето ми болка връхлита
и забулва го в мрачен покров - 
Под него навярно покрита 
лежи някаква стара любов. 

 

Не пеят ми вече щурците, 
премръзват в дебела слана...
Само ромон далечен долита
от течащата бавно река.

 

Тя шепне ми приказки лунни
и гали ме с мокри ръце.
Зове ме към свойте бездънни
води да спусна нозе... 

 

Само вятърът скърца зловещо
в клонака безлистен и сух
сякаш в тъмното движи се нещо, 
с тропот гробовен и глух. 

 

А с плачещи клони върбите
поклащат извити тела, 
че в техните сенки е скрита
и чака момента Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...