8 dic 2008, 1:04

Реката

1.9K 0 21
 

РЕКАТА

 

Метално бляскаща

се влачи бавно

сивата река на самотата.

Ръце стърчат над нея.

Търсещо протягат се.

Крещят за помощ нямо,

срещу онези ледени звезди

изцъклени отгоре.

В тази оглушала нощ

до ужас подивели

от бавното удавяне,

с неистова надежда

опитват сламчица

да хванат.

Или поне едно

отронено листо.

Безброй ръце

над тъмната вода.

Гора ръце.

Протягат се напразно.

А под водата бавно

вледенява се душата.

Надолу дърпат

мъртвите течения.

Шушшшнат

тихичко

мехурчета

sss

o

sss

o

sss

o

sss

o

sss

...

s

p

a

s

i

 

m

e

 

Самотници се давят

в сивата река

с оранжеви петна

изплували отгоре.

От самота

ръждясали души.

Сред тях

и аз.

И ти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотно ми е от самотното вътре в мен!
    Разбирам те Даша.Много...!
    Поздрав!
  • жарава (Веска ), благодаря ти за оценката,но...
    "...ти влез
    в друга тишина...
    Където се е притаила бяла песен...и вятърът е подкарал самотата към своите леговища..."
    Не зная накъде вятърът е подкарал самотата и докъде ще я закара, но аз имам достатъчно тишина и без това. Пък и не го познавам.
  • Sorbus (Пенко Пенков), благодаря за формулите, но тъгата не винаги е самосъжаление. Колкото до самоиронията - в момента не бих си позволила публично, макар че я обичам, защото разбрах, че глупавите хора не разбират оня, който се самоиронизира, а го смятат за по-глупав от себе си. Самоиронизирам се насаме.
  • Моята формула на самотата е такава
    САМ+ САМ(осъжаление)=САМ(ота)
    Самосъжалението е като наркотик. Колкото пиеш от него, толкова повече те завлича надолу. Един интелигентен човек никога не може да бъде самотен.
    Ако към формулата вместо САМ(осъжаление) напишеш САМ(оирония), тогава би се получило съвсем различно нещо...
    С обич, Даша!
  • Благодаря, Ена. Нещо като барон Мюнхаузен. Често съм го правила. Нямаме друг избор. Всъщност имаме - смъртта, но тя е само за много, много краен случай.Макар че ми се е случвало да я викам.
    И аз бих искала да ви прегърна. Всичките. Но сте толкова далече...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...