8 dic 2008, 1:04

Реката 

  Poesía » Versos blancos
1660 0 21
 

РЕКАТА

 

Метално бляскаща

се влачи бавно

сивата река на самотата.

Ръце стърчат над нея.

Търсещо протягат се.

Крещят за помощ нямо,

срещу онези ледени звезди

изцъклени отгоре.

В тази оглушала нощ

до ужас подивели

от бавното удавяне,

с неистова надежда

опитват сламчица

да хванат.

Или поне едно

отронено листо.

Безброй ръце

над тъмната вода.

Гора ръце.

Протягат се напразно.

А под водата бавно

вледенява се душата.

Надолу дърпат

мъртвите течения.

Шушшшнат

тихичко

мехурчета

sss

o

sss

o

sss

o

sss

o

sss

...

s

p

a

s

i

 

m

e

 

Самотници се давят

в сивата река

с оранжеви петна

изплували отгоре.

От самота

ръждясали души.

Сред тях

и аз.

И ти.

 

© Даша Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Самотно ми е от самотното вътре в мен!
    Разбирам те Даша.Много...!
    Поздрав!
  • жарава (Веска ), благодаря ти за оценката,но...
    "...ти влез
    в друга тишина...
    Където се е притаила бяла песен...и вятърът е подкарал самотата към своите леговища..."
    Не зная накъде вятърът е подкарал самотата и докъде ще я закара, но аз имам достатъчно тишина и без това. Пък и не го познавам.
  • Sorbus (Пенко Пенков), благодаря за формулите, но тъгата не винаги е самосъжаление. Колкото до самоиронията - в момента не бих си позволила публично, макар че я обичам, защото разбрах, че глупавите хора не разбират оня, който се самоиронизира, а го смятат за по-глупав от себе си. Самоиронизирам се насаме.
  • Моята формула на самотата е такава
    САМ+ САМ(осъжаление)=САМ(ота)
    Самосъжалението е като наркотик. Колкото пиеш от него, толкова повече те завлича надолу. Един интелигентен човек никога не може да бъде самотен.
    Ако към формулата вместо САМ(осъжаление) напишеш САМ(оирония), тогава би се получило съвсем различно нещо...
    С обич, Даша!
  • Благодаря, Ена. Нещо като барон Мюнхаузен. Често съм го правила. Нямаме друг избор. Всъщност имаме - смъртта, но тя е само за много, много краен случай.Макар че ми се е случвало да я викам.
    И аз бих искала да ви прегърна. Всичките. Но сте толкова далече...
  • Самотата я могат само силните...

    "Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен, най-злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез"

    Даша, силна си!!!
    Прегръщам те!!!
  • Благодаря ви, но от това удавниците не стават по-малко. Уви...
  • Даша!!!

    до ужас подивели
    от бавното удавяне,

    Възхищавам ти се!!!
  • От самота
    ръждясали души.
    Сред тях
    и аз.
    И ти.

    Реката на самотните души...
    Много ми хареса!
    Поздрав, Даша!
  • Силно! Поздрав, Даша!
  • !
    Поздрав!
  • От самота
    ръждясали души.
    Сред тях
    и аз.
    И ти.

    Уникално!
  • Оригинален стих!
  • Страхотен вик, Даша! Добре че си го изкрещяла! Целувам те за смелостта!!!
  • Тъжно, Даша! Поздравявам те за силата да го напишеш!
  • Хубаво!
  • Самотници се давят

    в сивата река

    с оранжеви петна

    изплували отгоре.

    От самота

    ръждясали души.

    Сред тях

    и аз.

    И ти.

    невероятно тъжно....ужасно реалистично..
  • Самотата е най-големият убиец за хората, които не искат да са самотници!
    Поздрав, Даша!
  • Поздрав!
  • Самота!
    Понякога я обичам... Само понякога!
    Поздрави!
  • И всеки...
    Даша*!
Propuestas
: ??:??