Реката
РЕКАТА
Метално бляскаща
се влачи бавно
сивата река на самотата.
Ръце стърчат над нея.
Търсещо протягат се.
Крещят за помощ нямо,
срещу онези ледени звезди
изцъклени отгоре.
В тази оглушала нощ
до ужас подивели
от бавното удавяне,
с неистова надежда
опитват сламчица
да хванат.
Или поне едно
отронено листо.
Безброй ръце
над тъмната вода.
Гора ръце.
Протягат се напразно.
А под водата бавно
вледенява се душата.
Надолу дърпат
мъртвите течения.
Шушшшнат
тихичко
мехурчета
sss
o
sss
o
sss
o
sss
o
sss
...
s
p
a
s
i
m
e
Самотници се давят
в сивата река
с оранжеви петна
изплували отгоре.
От самота
ръждясали души.
Сред тях
и аз.
И ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
