16 abr 2008, 9:20

Реката 

  Poesía
781 0 5
Човек един вървеше през гора,
със студ и отчаяние в сърцето,
до бистра и забързана река
достигна скоро малката пътека.
Край нея спря се, седна на брега,
в кристалните и струи поглед впери,
в гласа й - кротък ромон на вода -
почивка и разбиране намери.
Спокойно тук реката си тече,
далеч от болка, суета и слава,
с водите си прозрачни тя влече
мътилка, кал и чиста пак остава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??