Реката
Човек един вървеше през гора,
със студ и отчаяние в сърцето,
до бистра и забързана река
достигна скоро малката пътека.
Край нея спря се, седна на брега,
в кристалните и струи поглед впери,
в гласа й - кротък ромон на вода -
почивка и разбиране намери.
Спокойно тук реката си тече,
далеч от болка, суета и слава,
с водите си прозрачни тя влече
мътилка, кал и чиста пак остава.
До дънери дървесни и треви
понякога след буря се разлива.
По пътя си, преди да продължи,
водата всички камъни измива.
Но притъмня над старата гора -
на струите играта го унесе,
потърси с мисъл болката, студа,
но няма ги, водата ги отнесе.
Спокоен се прибирал към града,
вървял и си подсвирквал нещо весело,
идеята на мъдрата река
с усмивка във сърцето си донесъл.
със студ и отчаяние в сърцето,
до бистра и забързана река
достигна скоро малката пътека.
Край нея спря се, седна на брега,
в кристалните и струи поглед впери,
в гласа й - кротък ромон на вода -
почивка и разбиране намери.
Спокойно тук реката си тече,
далеч от болка, суета и слава,
с водите си прозрачни тя влече
мътилка, кал и чиста пак остава.
До дънери дървесни и треви
понякога след буря се разлива.
По пътя си, преди да продължи,
водата всички камъни измива.
Но притъмня над старата гора -
на струите играта го унесе,
потърси с мисъл болката, студа,
но няма ги, водата ги отнесе.
Спокоен се прибирал към града,
вървял и си подсвирквал нещо весело,
идеята на мъдрата река
с усмивка във сърцето си донесъл.
© Вики All rights reserved.
