Самодива (Вики)
537 5968
16.04.2008 г., 9:20 ч.

Реката 

  Поезия
766 0 5
Човек един вървеше през гора,
със студ и отчаяние в сърцето,
до бистра и забързана река
достигна скоро малката пътека.

Край нея спря се, седна на брега,
в кристалните и струи поглед впери,
в гласа й - кротък ромон на вода -
почивка и разбиране намери.

Спокойно тук реката си тече,
далеч от болка, суета и слава,
с водите си прозрачни тя влече
мътилка, кал и чиста пак остава.

До дънери дървесни и треви
понякога след буря се разлива.
По пътя си, преди да продължи,
водата всички камъни измива.

Но притъмня над старата гора -
на струите играта го унесе,
потърси с мисъл болката, студа,
но няма ги, водата ги отнесе.

Спокоен се прибирал към града,
вървял и си подсвирквал нещо весело,
идеята на мъдрата река
с усмивка  във сърцето си донесъл.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и класически мъдро.Поздрави.
  • Умееш да усещаш природата...Казвал ли съм ти го?...От нея си създала една прекрасна поредна житейска мъдрост. Тук се сетих за една мисъл на Лермонтов, ще ти я цитирам по памет:"Всички реки минават през шумни водопади, но никоя не скача и не се пени до самото море..."
  • Мъдър стих, Вики!Поздравче!
  • Прекрасна поетична приказка!
    Реката...мъдрата и животворната река...
    Браво, Вики! Много ме зарадва този стих!
    с много обич за теб.
  • Много хубав стих, Вики!!! Поздравления!!!
Предложения
: ??:??